ВЪЗПРОТИВЯ̀ВАМ

ВЪЗПРОТИВЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; възпротивя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Оказвам противодействие, съпротива; противопоставям се, съпротивявам се. Ний се възпротивихме на нашите учени наставници и те ни обявиха за бунтовници. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 16. Мария бавно умираше.. Борис искаше да я изолират в отделно жилище, но Ирина се възпротиви. Стори ѝ се подло да изгонят Мария от собствената ѝ къща. Д. Димов, Т, 396. Първите дни след смъртта не работиха. Старата не позволи, така било редно. Иван се възпротиви: — Празна работа. Умрелият си умрял, няма сега да оставим житото да ни прегори, я! Г. Караславов, Тат., 11. Истината е, че ако останеше на него, той би тръгнал пеши, с калпак на глава и без ризница, но Дамян и всичките му другари се възпротивиха. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 386. Медхат паша винаги е гледал със завистливо око на нашите училища и той искаше да ги отнеме, още когато беше управител в Русчук; но тогава народът са възпротиви и той не сполучи. НБ, 1877, бр. 58, 226.

Списък на думите по буква