ВЪЗПЪ̀ЛЕН

ВЪЗПЪ̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е по-пълен от обикновеното или отколкото се очаква; пълничък. Те бяха здрави мъже на различна възраст. Двама по-ниски — единият набит, възпълен, другият, най-младият, дребничък и слаб. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 24. Емилия беше възпълна, закръглена, тя цялата изглеждаше някак мека, пухкава като ангорско коте. А. Гуляшки, Л, 53. Неговите алени, възпълни устни стояха винаги полуотворени, а по загорелите му страни цъфтеше здрава руменина. Д. Талев, СК, 56. И той подаде възпълната си мека ръка на посетителите си. Д. Спространов, ОП, 364.

Списък на думите по буква