ВЪЗПЪЛНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗПЪ̀ЛНЯМ, -яш, несв.; възпъ̀лня, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Попълням, запълням. С дишанието, с потението и с пиканието си ний непрестанно губим водните части на тялото си; за да възпълним тая загуба тряба да пием вода. Ч, 1872, бр. 13, 671. възпълням се, възпълня се страд.