ВЪЗПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; възпѐя, -ѐеш, мин. св. възпя̀х, прич. мин. св. деят. възпя̀л, -а, -о, мн. възпѐли, прич. мин. страд. възпя̀н, -а, -о, мн. възпѐни и възпя̀т, -а, -о, мн. възпѐти, св., прех. Прославям обикн. със стихове и песни някого или нещо. Ако да бях поет, аз бих написал много стихове. И няма да възпявам нито небето, нито полето, нито пролетта, нито есента. Елин Пелин, Съч. V, 43. — Защото нито е хуманно, нито е християнско,.., когато децата на ония борци и герои, които възпявахме, мрат от мизерия, да има такъв лукс! Й. Йовков, ПГ, 118-119. Най-хубавото цвете не възпях! / С вълшебен дъх душа ми възхитена / то упои... и в нея с трепет плах / увяхна мойта песен неродена! П. П. Славейков, Събр. съч. II, 20. О, как да възпея народния подвиг, / борбите юначни, безумната смелост / и лютите рани. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 63. // Изтъквам качествата на някого или на нещо, за да го възхваля. На слънцето, живот що дава, таз малка птичка пееше за слава. Възпяваше тя още и пъстрата премяна нова на земята, лазура чист на небесата. Елин Пелин, ПР, 95. Не стига да се каже за разказите, че са писани на теми, заети из селския живот. Те възпяват селския живот. К. Величков, ПССъч. VIII, 189. Немците са възпели и прославили в него [Фридрих II] именно тази черта на деятелността му, че той не оставил духовенството да закача простите хорица. Д. Писарев, УЖ (превод), 37. възпявам се, възпея се страд. Нима нашата интелигенция се състои само от Гороломовци, от Каменовци, от Бай Ганьовци?.., в кипежа на страстите, те са изпъкнали като нечиста пяна над обществения слой и престъпление ще е в таквази епоха да се възпяват звездите и луната, когато преди всичко трябва да се изгребе и изхвърли изпъкналата на повърхността гнусна пяна. Ал. Константинов, Съч. I, 79.