ВЪЗПЯ̀ВАНЕ

ВЪЗПЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възпявам и от възпявам се. Чудният химн,.., в който е възпял трайната поетическа хубост на природата, вечно възпявана и пак вечно достойна за възпяване, е по изпълнение,.. едно от най-хубавите негови стихотворения. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 346. Разцветников написа няколко стихотворения, в които се опита да отрази новия живот на народа, да възпее подвизите на трудовите хора... В тези възпявания той пак най-напред си спомни за ония, с които беше тръгнал преди тридесет години, много от които загинаха в тежката и продължителна борба. С, 1952, кн. 6, 190.

Списък на думите по буква