ВЪЗПЯВАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗПЯ̀ВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възпяване. Презрени хора се считат, според присъдата на Вантадура, всичките искрени аскетици, затова че те бягали от любовта,..; или Вантадур съзнателно обърнал думите си против този идеал, или пък той е написал тези думи без особен умисъл, като се увличал от възпяванието на любовта. Д. Писарев, УЖ (превод), 77.