ВЪЗРАДУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗРА̀ДУВАМ, -аш, св., прех. Остар. Възрадвам. По-после бяха ме проводили на Лион, при едно старо братовче на майка ми,.., на когото къщата, дето намерих сичкото, което може да възрадува сърцето.., като да беше обиколила със сладости първите огньове на младостта ми. Др. Цанков, ТМ (превод), 121. възрадувам се страд.

ВЪЗРА̀ДУВАМ СЕ св., непрех. Остар. Възрадвам се. А Ирод, като видя Исуса, възрадува ся много, защото искаше отдавна да го види. КТЕМ, 554. Съдниците са милостиви и казвам ти, че ний много би ся възрадували, ако да видехме заблудената овца да ся завръща в стадото. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 18.