ВЪЗРАЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗРАЖА̀ВАМ, -аш, несв. (остар.); възразя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Остар. Възразявам. Малко остана да дойда при теб и да те цалуна пред всичките депутати. Ама ще почнат да ми тропат с крака, да възражават. Ал. Константинов, Зн., бр. 20, 2. Сичко следователно, що възражава днес Патриархията, е едно празно извинение, за да отбегне от да състави исканата от целия българский народ и от сичкото духовенство народна църква. Н. Михайловски, ОВ (превод), 35.