ВЪЗРАЖДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗРА̀ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от възраждам и от възраждам се; съживяване, възвръщане. Ясно е, че у нас ние нямахме всъщност някакво възраждане на старата гръко-римска култура, както това стана в епохата на Ренесанса на Запад. Т. Павлов, МИБ, 44.

2. Само ед. Като собств. име, членувано или със съгл. опред. Преломен период в културното и идеологическото развитие на някои страни в Западна и Централна Европа (ХIV-ХVII в.), обусловен от възникването и развоя на капиталистически отношения в икономическия живот и свързан с разцвет на науките и изкуството, както и на светския и хуманистичен характер на културата; Ренесанс. В университетите се развивали нови, по-свободни възгледи и сред градските жители се забелязвал стремеж към освобождаване от зависимостта на църквата. Това подготвило една от най-значителните епохи в историята на човешката култура — Възраждането (Ренесанса). Пеене IХ кл, 59. // Стесн. В историята на българския народ — свързаната с голям просвѐтен и културен подем епоха от началото на ХVIII век до Освобождението, която се характеризира със зараждане и развитие на буржоазни икономически и социални отношения, създаване на култура от нов тип, борба за независима българска църква, оформяне на българската нация, подготовка и извършване на националноосвободителната революция в българските земи. Отдават се на широка просветителна дейност [последователите на Паисий], .., разширяват кръга на Паисиевите идеи и по тоя начин дават нов тласък на Възраждането. Ив. Унджиев, ВЛ, 26. Разлагането на турската военно-феодална система в българските земи и развитието на капиталистически отношения в нейните недра е процес на преминаване от феодализма към капитализма в България. Този процес съставлява обществено-икономическата основа на българското националноосвободително движение или на българското възраждане. Ист. Х и ХI кл, 119.