ВЪЗРАЗЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗРАЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; възразя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Изказвам несъгласие с някого или с нещо; противопоставям се. Отиде той най-напред при училищните настоятели да попита каква плата ще отдели общината за учителка. — Ами, даскале, — рекоха те, — учителката, каквато и да е, тя е жена и голема плата нема да ѝ е нужна... — Нема тук мъж, нема жена — възрази Вардарски. Д. Талев, ПК, 182. — Не ти е тук мястото! — каза строго ангелът,.. — Но цели петдесет години аз живях безгрешно — опита се да възрази дребното човече. Св. Минков, РТК, 177. Присъствието на Борис сковаваше всички.. Езикът му беше отровен като жило и никой не смееше да му възрази. Д. Димов, Т, 35. Млого за злочести са считаме, колкото откъм положението си, дето по длъжности принудени сме да възразим, както на туй последно известие, тъй и на първото обявление на варненското общество. Г, 1863, бр. 7, 52. възразява се, възрази се безл. от възразя‑

вам. Кочо погледна лампата на оджака,.. — Де да видим — прозвуча спокойно и равно гласът му и такъв беше тоя глас, че никога не можеше да му се възрази. Д. Талев, ПК, 20.

— Друга (остар.) форма: възража̀вам.