ВЪЗРАСТВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗРА̀СТВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от възраствам. Тяхното другарство, беззаветната им обич към Щастливеца бяха възнаградени, когато те гледаха нравственото възрастване, изхода на душевните борби, чиито етапи личаха в неговите думи, дела и творения. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 131.