ВЪ̀ЗРАСТНИЧЪК

ВЪ̀ЗРАСТНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възрастен. И веднага неколцина, кой с пръчка, кой с тояга, а един възрастничък селянин с попуканата си мазолеста ръка, забъркаха в книжата да видят наистина ли това са нарядните списъци. Ем. Коралов, ДП, 122. Изправена до стълбите, майката любезно изпровожда бъдещия си зет — малко възрастничък наистина, но младолик и чевръст, сякаш е на двадесет години! М. Кремен, РЯ, 192.

Списък на думите по буква