ВЪЗРЀНИЕ

ВЪЗРЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възглед. Един куп могуществени таланти, подир Пушкина, създадоха трезво възрение върху литературата и тя тръгна из свой, самобитен път. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 121-122. Но с течение на времето Фотинов усети нужда да тури една по-солидна подкладка на своите възрения върху народа и езика. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 698. Поне в някои, макар много редки, решения би се намерили сигурни следи и елементи от народното възрение върху правото и процеса на масите. СбНУ ХХХIII, Х. Заслужват.. внимание още две особености на павликиените. Те не отхвъргали брака и яли месо, следователно в този случай не са се придържвали до възренията на дуализма, а до наставленията на ап. Павла. Р. Каролев, ПСп, 1871, кн. 4, 60.

— От рус. воззрение.

Списък на думите по буква