ВЪЗРИДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗРИДА̀ВАМ, -аш, несв.; възрида̀я, ‑а̀еш, мин. св. възрида̀х, св., непрех. Остар., сега поет. 1. Почвам силно да ридая; заплаквам. "Везувий, Везувий!" — ведно възридаха / смутени и бледи мъже и жени. Хр. Смирненски, Съч. I, 122.

2. Изказвам нещо с ридание; изплаквам. "Кажи ми, чакаш ли ме там?" / Ще възридае и ще пита, / чело склонила до земята. П. К. Яворов, Съч. I, 55.