ВЪЗРОЖДЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗРОЖДЀНИЕ ср. Остар. Книж. Възраждане. Оние [хора], които са занимават с тежка умствена работа, чувствуват после кавето възрождение на духовните сили и затова тие често го употребляват като средство, което възбужда духовна деятелност. Знан., 1875, бр. 14, 216. Възрождението на книжевността,.. и на изящните изкуства в Европа принесе в твърде късо время плода си. Ч, 1870, бр. 1, 16. Историята на училищата от всяко едно място в отечеството ни,.., принадлежи на историята на нашето възрождение. П. Р. Славейков, ГУ, III-IV. Руският писател, генерал Лепранди, говори, че възрождението на българския народ ще да убие две политически сили, т.е. турците и гръците. С, 1872, бр. 40, 313. Захване ли един народ да има редовно издаваеми на природния му язик вестници, то е един от явните посоки за неговото умствено развитие, за неговото народно възрождение. ДЗ, 1868, бр. 32, 89.