ВЪЗСЕДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗСЀДВАМ, -аш, несв. (диал.); възсѐдна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възсѐднат, св., прех. Възсядам. Той си кончето възседва, / към Дойчина си отива. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 9. възседвам се, възседна се страд.