ВЪЗСИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗСЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има цвят, близък до сив или в цвета на който има сива отсянка. Очите му гледат меко,.., тънките му устни са червени, възсив мъх се свлича по сколуфите му. З. Сребров, Избр. разк., 70. Тя беше дребна жена .., с дълъг нос и тънки, стиснати устни, очите ѝ бяха възсиви и погледът им беше някак бавен, тежък. Д. Талев, И, 301. Горе, по царския път, изтрака военна талига, повдигна овлагнала от росата прах и сякаш пак я сложи на мястото ѝ, сега възсива и рохка. Ст. Чилингиров, ПЖ, 5.