ВЪЗСИНКАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗСЍНКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко синкав. Окъсели бяха ръкавите ѝ, та ръцете ѝ стърчаха напред голи, корави и възсинкави, с изпъкнали жили. Д. Талев, И, 301. До скрина седеше леля Танаска, плетеше чорап и беззвучно шепнеше нещо с тънките си възсинкави устни. А. Гуляшки, ЗР, 208. В тъмната планинска нощ отново се появяваше възсинкавото загадъчно сияние — кротко и спокойно като луната. Н. Хайтов, ПГ, 80.