ВЪЗСЛА̀Б

ВЪЗСЛА̀Б, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-слаб от обикновеното или отколкото се

очаква. Главата му е класическа, глава на мизийски селянин; възслаб, със здрава, изпечена кожа. З. Сребров, Избр. разк., 182-183. Славейко извърна глава и погледна към третия член на командата Росен — дребен и възслаб момък в ученически дрехи без фуражка. П. Льочев, ПБП, 4. Тъничек бе малко и възслаб бе, ала сѐ можеше да се смята за ергенин. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 174.

Списък на думите по буква