ВЪЗСЛАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗСЛА̀ВЯМ, -яш, несв.; възсла̀вя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Ритор. Прославям. Мила си ми, родна земьо!.. И когато си в зеленото рухо и сватбения цъфтеж на пролетта, и в слънчевия ден на лятото,.., и в есента,.. Затова с такава неизмерима любов те възславя твоят достоен син и велик поет Иван Вазов. Ст. Станчев, ПЯС, 7. А неговий [на вожда] паметен подвиг / възславили песни юнашки, — / народът ги пял и повтарял / со клетви и сълзи сирашки. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 31. В подобните на вас небето се оглежда, / ..; / дарило ви е то с такъв неземен чар, / че вашето лице пленява млад и стар / и аз ви гледам тук, създание прекрасно, / и щедрия творец възславям велегласно. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 196. възславям се, възславя се страд. Според съдържанието си народните песни се делят на няколко вида.. Най-нови са съвременните песни,.. и трудовите песни, в които се възславя свободният труд. Христ. VI кн, 4.