ВЪЗСЛАНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗСЛА̀НЯМ, -яш, несв.; възслоня̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Облягам; възслонявам. Кога приближиха, видяха въз стената възслонена стлъбица. Й. Груев, (превод) КН 4, 23.

ВЪЗСЛА̀НЯМ СЕ несв.; възслоня̀ се св., непрех. Остар. и диал. 1. Опирам се на някого или на нещо; облягам се, възслонявам се. Ала Донка го извика и той доде и се възслони воз градинския стобор. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 106.

2. Прен. Разчитам на подкрепата на някого, уповавам се на някого или на нещо; осланям се, възслонявам се. Та затова, санким, като взима сега избора, може белким да рече, пак него, Прангата пак, да потърси. Нали все трябва о някого да се възслони. Т. Влайков, Съч. III, 263.