ВЪЗСТАНОВЀН

ВЪЗСТАНОВЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възстановя като прил. 1. За разрушена или повредена постройка или произведение на изкуството (обикн. старинни) — който е придобил предишния си вид. Като се изключат някои несполучливо възстановени стени, църквата днес се намира в своя първоначален вид. Ст. Михайлов, БС, 174. Във възстановените стенописи са вложени цялото му умение и талант. △ Възстановените основи на древната крепост придават загадъчно очарование на местността.

2. Който след известно прекъсване, отсъствие отново е налице, отново съществува. Населението се радваше на възстановените си свободи. △ Възстановеният ред и законност в страната се отрази добре върху икономиката ѝ.

Списък на думите по буква