ВЪЗСТАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗСТА̀Р, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е много стар. Между жените имаше и бременни,.., имаше и възстари невести с хлътнали очи и черни забрадки, но нито една млада и хубава жена. А. Христофоров, А, 49. Секретарят на околийския комитет, един сух, възстар, но енергичен и начетен шивач, разбра какво може да стане от младото селянче. Г. Караславов, СИ, 281. На съседната маса шуми семейство..; две възстари жени, друга по-млада, навярно дъщеря или снаха с двегодишно дете и със съпруг. К. Константинов, ПЗ, 119. На пейката до мен сядат двама възстари мъже с побелели коси. Л. Стоянов, Х, 156.