ВЪЗСУХ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗСУ̀Х, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-сух от обикновеното или отколкото се очаква. Беше възсух, кокалест, изпечен, с увиснали мустаци. Й. Йовков, ПГ, 165. На една от тия станции се качва в моето купе един млад поп, с бледно, възсухо лице. Ив. Вазов, СНЖ, 48. Той забеляза, че държи в шепата си стиска възсуха белезникава трева. Ем. Манов, БГ, 76. Платото на прериите при Високата равнина има надморска височина от 600 до 2000 м. Поради възсухия си климат то до неотдавна е представлявало велико царство на тревите. Л. Мелнишки, ПП, 106.