ВЪЗСЯДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗСЯ̀ДАМ, -аш, несв.; възсѐдна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възсѐднат, св., прех. 1. Качвам се върху нещо или някого и сядам върху него, като го обкрачвам; яхвам. Мутовото магаре спокойно си зобаше от царския трън. Без много да му мисля, изтичах до него, бързо го възседнах, притиснах колене и го смуших с пирона, който винаги носех в джеба си. Г. Белев, ПЕМ, 106. Възседна ангелът весел камбаната да се полюлее. Люлее се той и гледа, веднаж черква пусна, пак нова служба захвана. Елин Пелин, Съч. IV, 179. Мешинен мех, напълнен със сено и тъй добре съшит, че да не проникне нито капка вода, набързо помага на скитите да преминат реката. Скитът възсяда такъв един мех, връзва го за конската опашка,.. и по тоя начин използува коня като кораб с платна. А. Каралийчев, В, 130-131. Ще възседне стария велосипед, няма да върти бързо,.. Свикнал е да кара бавно, спокойно. Сл. Македонски, ЕЗК, 157. Аскерлиите в горнята махала бяха възседнали няколко бедни селяни да ги пренасят през калта. НБ, 1876, бр. 56, 219.

2. Прен. Поставям някого в положение на подчинение; потискам, угнетявам. Майките няма с какво да нахранят децата си. .. Видях две момчета, които се сбиха за парче мухлясал хляб... Ето това докарва кликата, която днес е възседнала целия български народ!... Д. Димов, Т, 305. — Чорбаджилъка на дяда си ли му се щѐ да си повърне или ни дири отнейде слабото място да ни възседне: турил е този синковец нещо на око... П. Тодоров, Събр. пр II, 336. възсядам се, възседна се страд.

◊ Тъй намерих кон, тъй го възседнах. Диал. Постъпих така, както ми се удаде случай.