ВЪЗТЕСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗТЀСЕН, -тя̀сна, -тя̀сно, мн. -тѐсни, прил. Който е по-тесен от обикновеното или отколкото се очаква. Поизвехтялата ѝ рокля беше възтясна в кръста и плътно се врязваше в бедрата. Ст. Марков, ДБ, 31. Отстрани по тревата ергените бавно пристъпваха — с престегнати в червени пояси кръстове,.., с развени абички и с черни възтесни потури, стегнато закопчани от глезените до кондурите у едни, а у други свити в бели навои. А. Страшимиров, ЕД, 117. Имаше лице на добряк — кръгло, малко грубичко, с възтесни цепки на очите. П. Вежинов, ДБ, 8. "Не съм бегал, ни съм се уплашил, / ала тува арап че пресречам. / У град сокачини су възтесни, / нема дека саблю да размаам." Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 52. Възтесен отвор.