ВЪЗТОРЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗТО̀РЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е изпаднал в състояние на възторг, който е обхванат от възторг. Всъщност, колкото и да се опитваше да се приобщи към радостния народ, да бъде като всички естествено възторжен и непритворен,.. сам чувствуваше, че хората не му вярват. П. Славински, ПЗ, 124-125. Неволно тя си спомни първия [съпруг]; колко развълнуван и възторжен беше в деня на обяснението им... М. Грубешлиева, ПП, 155. — Вашето име трябва да остане безсмъртно! — извика възторженият и разтрогнат Викентий. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 60. // Който има способността често да изпада в състояние на възторг. Той се боеше за сина си,.., но сърцето на стария човек бе пълно и с една сладка гордост, че Борис беше тъкмо такъв човек — чист душевно, храбър, възторжен, достоен човек. Д. Талев, И, 599. Необикновено жив, необикновено възторжен,.., — Гео Милев лесно минава безкрайно дългия път, който бележи неговото творческо развитие от "Жестокият пръстен" .. през "Иконите спят" до поемата "Септември". Н. Лилиев, Съч. III, 74. Будевска беше възторжена натура. Тя обичаше съпруга си, децата си, дома си не по-малко от изкуството си. Ст. Грудев, АБ, 156. Поиска ѝ се да се изправи пред него и силно и нервно да извика в лицето му: "Обичах те, Роби! Обичах те с всичките чисти пориви на млада и възторжена студентка, която е срещнала в живота си талантлив и умен, но беден художник." Б. Йосифова, БЧМ, 237-238.

2. Който изразява възторг. И Клисура с възторжени викове и при звона на камбаната се прогласи въстанала. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 119. Все по-бурно и по-високо ура. Ярка светлина огрява възторжените лица, запалените очи. Й. Йовков, Разк. II, 228. Никога Христина не беше го виждала тъй приказлив, с такова щастливо изражение, с такива възторжени като на момче очи. Ем. Станев, ИК I и II, 465. Възторжен отзив.