ВЪЗТЪ̀ЖНО. Нареч. от възтъжен; малко тъжно. — Не беше ли подхвърлил Елин Пелин шеговито, възтъжно и мъдро по шопски, че ако у нас би се родил гений, би бил гений на завистта? Б. Болгар, ОП, 149. Той се усмихна възтъжно, а в гласа му се долавяше лека горчивина.