ВЪЗТЪ̀НЪК

ВЪЗТЪ̀НЪК, -нка, -нко, мн. -нки, прил. Който е по-тънък от обикновеното или отколкото се очаква. Той беше трийсет, трийсет и пет годишен, възтънък и висок. Й. Йовков, Ж 1945, 12. — Минко, да направиш питите възтънки, да ги подупчиш с пръсти знаеш — като млада булка. Ц. Гинчев, ГК, 61. Гласът му възтънък, мек и сладкозвучен — в черкова пееше много хубаво. Т. Влайков, Пр I, 209.

Списък на думите по буква