ВЪЗТЪП —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗТЪ̀П, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-тъп от обикновеното или отколкото се очаква. Подвитите нагоре показалци, възтъпата долна челюст със слаба трапчинка по средата,.., във всички това той виждаше забелязани особености у стария Найден. Д. Немиров, Д, 22. И изпод тях тихо се леят дивни струи от звуци, малко възтъпи и някак дрезгави, ала тъй са сладки и толкова приятно западат в сърцето на човека! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 1.