ВЪЗХВАЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗХВА̀ЛВАМ, -аш, несв. (остар.); възхва̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. Възхвалявам. Късогледи и плиткоумни хора, като виждаха Иванчовата способност, неговото напредвание в търговията, възхвалваха го, като приказваха сякак: "Туй момче, думаха те, ще стане причина да подпре и закрепи един дом, кой беше почти на събаряне." Ил. Блъсков, ПБ II, 57. възхвалвам се, възхваля се страд.