ВЪЗХВА̀ЛЕН

ВЪЗХВА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който заслужава или предизвиква възхвала. Да възблагодарим Вам и на благородните родолюбиви братя и съграждани, кои дадохте възхвален пример за общото добро [издаване на вестници]. ДЗ, 1867, бр. 3, 11. От някое време насам промени съвсем стила си вестникът в чест и братски защищаващ окаяните си събратя българи, като захвана да описва възхвалната храброст на народните ни въстаници в Стара планина. ДЗ, 1868, бр. 43, 159. За тяхна [на доброжелателите] всеобща възхвала и за общото добро сполучи [делото] възхвалната си цел, даже двойно. ДЗ, 1868, бр. 49, 183.

Списък на думите по буква