ВЪЗХВАЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1.Възхваляване.
2. Обикн. мн. Думи, с които се възхвалява някой или нещо. Те [спартанците] тутакси стават с почитание и турят стареца помежду си да седне. Всичкото събрание, като вижда това, еква от най-живи възхваления. Пч, 1871, кн. 5, 77.