ВЪЗХВАЛИТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗХВАЛЍТЕЛКА
ВЪЗХВАЛЍТЕЛКАж. Книж. Жена възхвалител. Кореджио е намерил една възторжена, би могло да се каже, вдъхновена възхвалителка в госпожа Маргарита Миняти. К. Величков, ПССъч. III, 208.