ВЪЗХВАЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗХВАЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; възхва̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. Изразявам възхвала устно или в писмена форма, изключително много хваля; величая. Днес бай Мичо беше много мрачен, защото гостът му .. му противоречеше и възхваляваше Англия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 67. Най-много възхваляваха Райкович. Той беше геният на техния търговско-житарски свят. П. Спасов, ХлХ, 250. Слязохме от конете и коленичихме върху червените разкъртени плочи на древния римски път, за да възхвалим аллаха с вечерна молитва. А. Дончев, ВР, 11. Измина месецът. И вечерта пред шаха / поетите отново се събраха. / Най-старият удари своя саз. / .. / Той пя за битки, за ранени войни, / възхвали в песни доблестите бойни. Л. Даскалова, СТ, 123-124. "Всякий почтен человек, който не ся владее от завист, има длъжност да възхвалява и да ръкопляска на ония хора, които само чрез тяхното достойнство достигват до високите чинове." ДЗ, 1868, бр. 4. ● Обр. Разни птички я възпяват, / до небеси възхваляват. / .. / България, красна мила. Ч, 1872, бр. 17, 804. възхвалявам се, възхваля се страд. Като четеше вестниците, в които се възхваляваха новите министри, които бяха професори, учени и генерали, незамесени в старите политически партии, Гърмелов вярваше, че новата власт е чиста, здрава. Г. Караславов, ОХ IV, 252-253.