ВЪЗХИТЀНО

ВЪЗХИТЀНО. Нареч. от възхитен; с възхищение. Дядо Йордан ги изпращаше до портата, и като гледаше изток — ясен,.., говореше възхитено: — Ех, че време ли се отваря! Елин Пелин, Съч. III, 11. — Какво е това момиче? — попита той бързо .. — Харесва ли ви? — попита Хайлборн. Лихтенфелд постави на окото си монокъл и го махна веднага. — Това е богинята на лова!.. — каза той възхитено. Д. Димов, Т, 115.

Списък на думите по буква