ВЪЗХИТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗХИТЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар.); възхитя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Възхищавам.

ВЪЗХИТЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар.); възхитя̀ се св., непрех. Възхищавам се. Мъдрината възбужда почитание и от най-развратните, които, колкото гнусна душа и да имат, възхитяват се от тази благородна дарба. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 50.