ВЪЗХИЩЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗХИЩЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Силно чувство, при което се изпитва удовлeтворение, удоволствие във висша степен и което е свързано обикн. с голяма естетическа наслада; възхита. Децата,.., след като разтвориха шарените детски книжки, изведнъж замръзнаха. Онемяха от възхищение. А. Каралийчев, С, 294. Общото внимание беше .. съсредоточено все около младата виртуозка.. Любуваха ѝ се, гледаха я с възхищение и с екстаза на някакво идолопоклонство. Й. Йовков, Разк. I, 172-173. Намирахме се тъкмо в подножието на Царев връх,.. Аз с благоговейно възхищение впивах поглед в зелената му рунеста мантия. Ив. Вазов, Съч. ХV, 12. Свършиха се хубавите вечери, когато двамата разговаряха до късно. Свърши се онова нямо, но така доловимо възхищение, което проявяваше към нейния ум и красотата ѝ. В. Геновска, СГ, 239. Нужно е още там .. една близка душа, с която да споделя човек възхищенията си. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 28.

2. Обикн. мн. Думи, с които се изразява такова чувство. — К-о-о-он! — крещи тогава малкият и хуква навън като бесен, сякаш конят е най-интересното явление на природата. Какви възклицания, какви нежности, какви възхищения се сипят в такива моменти от устата му! Др. Асенов, СВ, 13.

— Друга (остар. книж.) форма: восхищѐние.