ВЪЗХЛАБАВО —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗХЛА̀БАВО
ВЪЗХЛА̀БАВО.Нареч. от възхлабав. Равният му глас и летаргичен израз го сродяваше с кротко насекомо.. Той [Алексов] и кафето тъй си пиеше, и връзките на обущата тъй пристягаше — възхлабаво. Р. Сугарев, СС, 109.