ВЪЗХОД —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗХО̀Д м. 1. Отиване към по-висша степен в развитието на нещо; напредък, подем. Тук татко Пиер бе положил основите на "Никотиана",.., оттука започваше възходът на много амбиции и гибелта на много достойнства. Д. Димов, Т, 650. Възходът на занаятите и търговията е тясно свързан с бързото развитие на нашите градове от това време. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. Той бе познал възходите и паденията на собствения си дух, бе познал страданието — .., което не таи в себе си героизъм. Ем. Манов, БГ, 208. С името на родения преди 65 години във Варна Добри Христов е свързан най-тясно възходът и първият разцвет на нашата млада музикална просвета. БНТ, 1940, бр. 204, 1. Завоюваният първи бронзов олимпийски медал в историята на българския спорт въобще (..) разкрива една нова страница на спортния ни възход. Ем. Жечев, Б, 10. Човешкият живот / ще бъде един безконечен възход / — нагоре! нагоре! Гео Милев, С, 47.

2. Поет. Издигане на небесно светило над хоризонта; изгряване, изгрев. Изграждат се дворци неизградени / с възхода на безродната луна. Н. Лилиев, С 1919, 111.

3. Поет. Оная част от хоризонта, откъдето изгрява слънцето; изток. Нов ден, възход е цял във кърви / при миганията му първи. К. Христов, ЧБ, 199.

4. Рядко. Изкачване. Със затаен дъх хиляди очи от площада наблюдаваха смелия възход на пожарникарите. А. Каралийчев, ТР, 52. Разговорът прогони приказния сън между скалните гиганти. Но те сигурно продължаваха да следят нашия възход по клисурата. Ст. Станчев, НР, 9.