ВЪЗХОДЯЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗХОДЯ̀Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Който върви от нещо по-ниско, към нещо по-високо с оглед на някакво движение, развитие, някаква сложност или последователност. Противоп. низходящ. По такъв начин променителните и образувателните процеси в земната кора следват свързани помежду си в непрекъсната възходяща спирала, в която всяко следващо стъпало отговаря на ново състояние на земната кора, на нов етап от нейното непрестанно развитие. Геол. IХ кл, 137. От земната повърхност до началото на йоносферата (..) поради непрекъснатите низходящи и възходящи въздушни потоци,.., съставът на въздушните маси е почти един и същ с малки процентни разлики. Л. Манолов, РА, 10. И за да бъде последователен във възходящата степен на възмущението си, бащата избърсва с трепереща ръка устата си посред яденето, хвърля салфетката, после става бързо от масата, тресва вратата на кухнята .., затваря се в една от стаите. СВ. Минков, РТК, 115-116. При това годините преди нашата ера се изчисляват по низходящ, а годините след нашата ера по възходящ ред. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Възходящи роднини: татко и майка. СбНУКШ ч. III, 218.

◊ Възходяща интонация. Езикозн. 1. Повишаване на тона, изразяващо незавършеност на изказването, въпрос или някои модални и емоционални отношения на говорещия. Всяко просто изречение вътре в сложното съставно изречение завършва с възходяща интонация. Л. Андрейчин и др., БГ, 276. 2. Повишаване на тона в пределите на дадена звукова единица.

— От рус. восходящий.