ВЪ̀ЛНА

ВЪ̀ЛНА ж. 1. Само ед. Гъст, влакнест пласт, който покрива тялото на някои животни (овце, камили, някои породи кози, зайци и др.). Те слязоха надолу по лъките, а тя се одума: не иска уж овцете ѝ да си скубят вълната по глогинките нататък и се отдели сама. П. Тодоров, И I, 8. — Хайде, къща да си направим — добавил волът, — инак ще умрем от студ през зимата. — Много ми трябва — рекъл овенът,.. Никакъв мраз не може моята вълна да пробие. Елин Пелин, ПР, 208. — Първите овце с тънка мериносова вълна са създадени в люлката на древната култура — Вавилон, Сирия,.. и Мала Азия. Г. Ралчев, ДМЖ, 16. // Простонар. За много гъсто обрасли косми по тялото на човек. Пазвата му беше шита и отворена, а гърдите му не се видеха от вълна. Ц. Гинчев, ГК, 44. Началникът на затвора беше безмяра дебел човек.. Тлъстите му висящи като у жена гърди бяха покрити с гъста вълна, по която от време на време се струяха капчици пот. Д. Немиров, Б, 159.

2. Само ед. Остриган и обработен такъв пласт, който във вид на нишки се употребява за изработване на текстилни изделия. Те отиваха в Сувидол да овлачат на дарака две торби вълна. К. Петков, МЗК, 242. Баба Кируха, от долната махала, беше излязла на двора пред къщи и чешеше вълна. Ил. Волен, РК, 36. Най-много заешка вълна се получава от ангорските зайци. Г. Ралчев, ДМЖ, 53. Аз с булката наедно през дългите зимни нощи ще предем въ̀лна, ще тъчем аби, опаси. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 33. Мека вълна. Остра вълна.

3. Изпредена във вид на нишки такава материя, използвана като материал за тъкане или плетене; прежда. Слаб ветрец подухва и ти поставяш на главата си пухкаво бяло таке от ангорска вълна. Г. Ралчев, ДМЖ, 4. Владетелят,.. крачеше бързо и неспокойно из широката и висока копринена палатка, постлана със скъпи и живописни килими от мека камилска вълна. Г. Караславов, Избр. съч. V, 235.

4. Тъкан, изработена от такива нишки. Край водоскоците на Халкея той [цар Симеон] бе зърнал преди години Зое Карбонопсина, облечена с дълга дреха от черна вълна. Н. Райнов, ВДБ, 70.

Азбестова вълна. Изолационен материал от азбест с нишки, приличащи по вид на вълнените. Гладна въ̀лна. Спец. Лошокачествена вълна, чието влакно има неравномерна дебелина вследствие на недостатъчно хранене на овцете. Стъклена вълна. Изолационен материал от стъкло на нишки, приличащи по вид на вълнените.

> Не ми е чиста вълната. Диал. Извършил съм нещо нечестно, непочтено. Стрижа вълна от яйце; стрижа яйцето за вълна. Диал. Искам да получа, да взема и това, което е невъзможно. Най-много пищяло тамошното население от арнаутите, управители на бейските чифлици, които да имало как, "от яйце вълна да стрижат". Н. Хайтов, ШГ, 140. — Ти си глупак на три етажа! Защо купуваш от Весо? Той е стипца на дребно и стриже яйцето за вълна. Аз съм тарикат — купувам само от чичо Дани, че дава по едно бонбонче отгоре. Г. Краев, СКТ, 13. Стрижа вълната. Диал. Заповядвам, разпореждам се. Агарянците на Умура я изядоха главата на Момчила при Перитор! Да не бяха те, ние щяхме да се разправим как да е с Кантакузина. — Агарянци, думаш, тъй е, те ще стрижат вече вълната. Ст. Загорчинов, ДП, 479. Тръсвам / тръсна вълната на някого. Диал. Набивам добре някого. Търся вълна под езика на бълхата; търся вълна по яйцето. Диал. Ирон. Върша нещо напълно безсмислено.

ВЪЛНА̀

ВЪЛНА̀ ж. 1. Издигнатина, която се образува от движението на водна повърхност при всяко нарушаване на спокойното ѝ състояние. Малки вълни ритмично прошумяват наблизо и до самите нозе на войниците пяната се разстила върху пясъка, като бяла тантела. Й. Йовков, Разк. II, 37. Когато подухнеше вечерникът,.. откъм езерото идваха дълги плавни вълни, които плискаха водата чак до тесните канавки. Ст. Загорчинов, ДП, 413. Вълните чупеха гребен край вълнолома и се стичаха на шумни сребърнобляскави потоци към скалите зад военния кей на пристанището. Д. Добревски, БКН, 5. Морето дреме, ветрец вей, / сънливо плиска се вълната / и лодка до брега люлей. П. К. Яворов, Съч. I, 21. ● Обр. Наоколо, в зелените вълни на тревата, подскачаше Ханджар. Й. Йовков, Разк. II, 52. Бели забрадки като чайки се мяркат над жълтите житни вълни. Ил. Волен, ДД, 66. // Само мн. С предл. на. Обикн. за коса —

на чупки една след друга, подобно на вълни. Тясното ѝ лице беше в полусянка и тя изглеждаше съвсем млада и хубава. Косите ѝ, тъмни и лъскави, падаха на вълни зад ушите. М. Грубешлиева, ПП, 141.

2. Прен. Нещо (обикн. въздух, миризма, светлина, звук и др.), което се движи, като приижда и отминава. Първата въздушна вълна се блъсна в ханчето, дигна от шосето голям облак прах и го отвя насреща в гората. По керемидите затракаха тежки капки. Ем. Станев, ИК I и II, 10. Вместо оръжия те [конниците] носеха дълги навити свитъци пергамент,.. Вълна̀ от пищни благовония се провлече подире им. Ст. Загорчинов, ЛСС, 86. От време на време подухва ветрец и в стаята пробягва тънка вълна мирис на босилек. Д. Немиров, Б, 37-38. Топла вълна откъм Средиземноморието беше заляла есенна София, блестеше ниско слънце, дърветата се къпеха в жълти и червени цветове. Ч. Шинов, ОТ, 46. Вечерната прохлада прииждаше на вълни през отворения прозорец. М. Грубешлиева, ПП, 171. Една голяма вълна от студ,.., заля Германия и съседните ѝ страни. Ив. Вазов, БП, 82. Ту от тук, ту от тамо избухне огън / ту загасва, ту пак се подйеме; / .. / дим на гъсти вълни се възйема. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 88. Горещината навън бе отслабнала и из полето на вълни се донасяха тъжни жътварски песни. Елин Пелин, Съч. I, 27. ● Обр. Животворно слънце пръскаше широки и топли вълни върху ободрената земя. Елин Пелин, Съч. II, 43. На лунния блясък вълните / заливат пустинния път. Д. Дебелянов, С, 1936, 39.

3. Прен. Устремно движеща се, напираща тълпа, множество от хора. И човешката вълна го отнасяше все назад, все назад към голите рътове. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 141. Още през деня турците бяха видели широката вълна на нашето нахлуване. Й. Йовков, Разк. II, 120. Едно голямо множество, една буйна вълна идеше към общината. Т. Влайков, Съч. III, 152. Вълната на башибозука настъпваше. Д. Спространов, ОП, 342. ● Само мн. С предл. на. Хусарите на шеметни вълни / промъкват се и залп след залп гърми / и вие се смърттта в размах велик... Хр. Смирненски, Съч. I, 62.

4. Прен. Проява на масово движение, борба като израз на протест, недоволство срещу социални несправедливости и под. През второто шестмесечие и към края на 1943 г. отново се надигна революционната вълна в армията. П. Илиев, ЛВ, 119. В края на 1917 и началото на 1918 г. в много войскови части избухнали бунтове. Започнало масово дезертиране на войници и побратимяване на фронта. Мощна протестна вълна заляла и вътрешността на страната. Ист. VII кл, 125. Стачна вълна. ● Обр. Революционното брожение в Македония се предаваше на широки вълни и в Одринския вилает — чак до стените на Цариград. Д. Талев, И, 453.

5. Прен. Обикн. с несъгл. опред. Засилена проява, изблик на чувства, мисли. Топла вълна на надежда сгря сърцата на майката и дядото. Д. Ангелов, ЖС, 58. Вниманието на снахата, нейната топлота и непринудена грижа за здравето му, искреното ѝ участие в мъките му трогнаха стареца. Вълна на милост, на жал и на благодарност заля гърдите му и стисна гърлото му. Г. Караславов, Избр. съч. V, 202. Другите наставаха и започнаха да подвикват окуражително на своя другар. Това предизвика нова вълна на гняв у Пенко. Той се заогъва с всички сили и успя да се изплъзне. П. Здравков, НД, 129. После той помълча и в главата му бликнаха нова вълна мисли. Г. Райчев, Избр. съч. II, 26. // Прен. За засилена проява, изблик на едни и същи чувства у множество хора. Но преди да тръгнем, едно радостно оживление, една вълна на любопитство и дори нещо като ликуваща гордост бързо обходи цялата бригада. Й. Йовков, Разк. II, 109. По това време се надигна вълната на възмущението срещу турските зверства при потушаване на Априлското въстание. ВН, 1958, бр. 2009, 4.

6. Физ. Изменение на състоянието на някаква физическа среда, което се разпространява в нея последователно от точка в точка, като се осъществява пренасяне на енергия, без да се пренася вещество. Като се съкращава все повече и повече дължината на радиовълните, може да се получат така наречените ултракъси вълни с дължина, по-малка от 10 м. И. Пандев, ТЙ (превод), 48. Още в миналия век Максуел показва теоретически, а след това и Херц опитно, че светлината е електромагнитна вълна. ВН, 1958, бр. 2127, 4. Ултразвукова вълна.

Гласовита вълна̀. Остар. Звукова вълна. Вълните във въздуха идат едно по друго, една от пласт сгъстен въздух, а друга от пласт разреден въздух, а двата пластове сгъстений и разредений заедно ся наричат гласовита вълна. Н. Геров, ИФ, 194. Горещи (топли) вълни. Усещания за затопляне на тялото и прилив на кръв в главата, които следват едни след други. Той ми се усмихна печално, вдигна дискретно за поздрав юмрук — един забравен поздрав, от който усетих как ме обливат топли вълни. Г. Друмев, УКР, 20. Къси вълни. Физ. Радиовълни с дължина от 10 до 100 м, чрез които се осъществява радиовръзка на големи разстояния. Перисталтична вълна. Биол. Бавно разпространяващо се в една посока концентрично съкращение на гладките мускули в кухи органи при животните и човека. Ударна вълна. Воен. Силно сгъстен въздух, разпространяващ се от центъра на взрив във всички посоки с голяма скорост.

> Деветата вълна. Книж. 1. Голяма опасност. 2. Най-висш подем на могъща непре‑

одолима сила. На върха на вълната, съм, намирам се, издигам се. В състояние на най-добър в някаква област, на най- голям успех (съм, намирам се). Реджинал, който от 15 години е посветил обектива и сърцето си на мургавата италианка [София Лорен], твърди, че и на 56 години тя е все на върха на вълната и че е "олицетворение на женствеността, винаги 100 %". КСТ, 1991, бр. 12, 3. Те бяха имали шанса да попаднат случайно пред очите на Тубата и подслушването им изведнъж ги бе издигнало на върха на вълната. Евг. Кузманов, ЧДБ, 67. На къси вълни. Разг. Незаконно и на много висока цена (за покупка, продажба на търсена дефицитна стока). — С черно се занимавам; купувам, продавам на къси вълни — за черноборсовец ме имат... З. Сребров, Избр. разк., 17. На някаква вълна, съм (настройвам се, настройвам и под.). В някакво разположение на духа, обхванат от някакви мисли, чувства, настроение (съм или правя някого да бъде и под.) за разлика от изпитваното от мене по-рано или от някой друг. Идеята беше хубава, заслужаваше да се помисли върху нея и Живко тъкмо това вършеше. В цеха и в столовата,.., дори в стая номер шест, когато го нямаше Киро. Защото присъствието на Киро го настройваше на съвсем друга вълна̀ и му пречеше да се съсредоточи. Р. Михайлов, ПН, 112. Опитах се да се настроя на негова вълна и да разбера защо така оценяваше и се радваше на случилото се.

— Други форми: волна̀ (остар. книж.), вълма̀ (остар. и диал.).

Списък на думите по буква