ВЪЛНА̀РИН

ВЪЛНА̀РИН, мн. вълна̀ри, м. Остар., сега простонар. Вълнар. — Знам го, как да не го знам! Че нали доде една нощ тука да търси Вълка вълнарина? Й. Йовков, ВАХ, 96.

Списък на думите по буква