ВЪЛНЕВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀ЛНЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Вълнен. И всекий, който щял да участвува в тая война, зашивал си на ръкава червен вълнев кръст. Г. Йошев, КВИ (превод), 183.

2. Който има по себе си въ̀лна, овалян с вълна (Н. Геров, РБЯ).