ВЪЛНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀ЛНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от въ̀лна. Пинтезката седна до печката, надяна дебел вълнен конец през шията си и почна да плете с дървен шиш. И. Петров, НЛ, 169. На една открехната порта се бе появила млада жена, загърната набързо с вълнен шал. Д. Талев, ЖС, 34. Откакто беше се стоплило и беше хвърлила кюрка и вълнения сукман, Сарандовица изглеждаше по-тънка. Й. Йовков, ВАХ, 79. Тя отвори сандъка с чеиза си и извади хубави вълнени чорапи, ризи и други дрехи, които даде на мокрите до кости партизани. К. Ламбрев, СП, 66. Вълнена блуза. Вълнен пуловер. Вълнен плат. Вълнена рокля.

2. Който е предназначен за обработване на въ̀лна. Едва когато било засилено добиването на каменни въглища и бил изнамерен нов начин за производство на желязо и чугун, парната машина намерила бързо приложение в памучната, металната и вълнената индустрия. Ист. Х кл, 5. — Трябва ми боя... синя вълнена боя, търсих в комшийките, ходих и в купчийницата на бай Генчо, но той вчера свършил боята и рекох... рекох, че може у вас да се намери... П. Стъпов, ЖСН, 198.