ВЪЛНЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀ЛНЕНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Пъстра надиплена вълнена женска дреха, която се запасва на кръста върху ризата. Като затропат ония чехли, като се залюлеят ония бели ръкави и алени вълненици,.. Люшка се хоро, доде слънце зайде. Ил. Волен, РК, 48. — Грубиян! Консерватор! Сукман искаш да ми наденеш! Вълненик да ми запашеш! Ст. Даскалов, ЕС, 328. Па си са Стойна опаса / с прека загорска престилка / и с ален бръчен вълненик. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 474.

2. Набран сукман от вълнен плат. Ако за помакините махрамата е от най-личната част на облеклото, за широколъченки и чепеларки гордостта е сукманът или още вълненикът. Н. Хайтов, ПП, 121.

3. Дебела вълнена завивка. Под дебелите влашки вълненици все пак е порядъчно студено. Хр. Смирненски, Съч. III, 156. От преждата после тъчеха шаяци и хубави шарени черги. Но особено хубаво догаждаха вълнениците и месалите, чиито багри се преливаха в галещи окото живи и причудливи фигурки и цветчета. П. Здравков, НД, 160. Ахил накара другари, та и робини, / легла във трема да сложат и да поставят отгоре / алени меки постилки, черги тогаз да разгънат / и вълненици да метнат над тях — за топла завивка. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 70.