ВЪ̀ЛНИЦА

ВЪ̀ЛНИЦА, мн. няма, ж. Умал. от въ̀лна (в 1, 2 и 3 знач.); малко въ̀лна, въ̀лничка. — Хайде, да дадат там нещо — житце ли, царевица ли ще да е, вълница ли. Елин Пелин, Съч. II, 168. Руното вълница, което укриваха от държавата, даваше едно влакно, което му се струваше жилаво като тел. Ст. Даскалов, СЛ, 300.

Списък на думите по буква