ВЪЛНИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀ЛНИЧКА, мн. няма, ж. Умал. от въ̀лна (в 1, 2 и 3 знач.); малко въ̀лна, въ̀лница.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЛНЍЧКА ж. Умал. от вълна̀ (в 1 знач.). В гребените на вълничките се ломяха слънчевите лъчи и плетяха сребърна мрежа, сякаш морската повърхност беше покрита с малки, трепкащи аспри. Д. Спространов, С, 98. Скалата беше така издадена, щото езерото сякаш се разливаше изпод самата нея — там се образуваха малки ветрилообразни вълнички, те се разширяваха и разширяваха напред, ставаха големи вълни, пръскаха се на всички посоки чак до безкрая на ширинето. Й. Вълчев, СКН, 354. Класилата ръж слабо зашумя и леко се запреливаха вълнички над нея. Елин Пелин, Съч. II, 88. Лениво гонят се вълнички дребни / и мият песъчливий бряг и с пяна / обточват го, додето стига взор. К. Христов, ПХ (превод), 67.