ВЪЛНУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЛНУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вълнувам и от вълнувам се. Някога, от някаква необяснима и страшна хала, произлязло силно вълнуване на езерото и всичката му риба била изхвърлена на бреговете. Ив. Вазов, Съч. ХV, 69. Той не си даваше сметка за нелепостта на вълнуванията си. Ив. Вазов, Съч. ХII, 191. Князовете, благородните, парламентът, народът се хвърлиха във въоръжени бунтувания и в граждански вълнувания, за да избягнат от секирата или от тиранството, с което този Сулла с пурпурова дреха ги беше застрашил. В. Горанов, ЖГС (превод), 35. Сливенският гарнизон,.., преживява опасна морална криза. Причината за вълнуването на духовете сред младото офицерство,.., е терорът, въведен от висши офицери в гарнизона. БД, 1909, бр. 26, 1.