ВЪЛНУВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЛНУ̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от вълнувам като прил. 1. Който е пълен с вълнение; неспокоен. Между редките клони на младите дъбчета се провиждаше небето — .., мирно и безучастно, сякаш нищо не бе станало под него през вълнуващата нощ. П. Вежинов, НС, 250-251. Можем да си представим вълнуващата среща между Левски и майка му. Ив. Унджиев, ВЛ, 80. Вълнуващо очакване.

2. Който притежава свойството да вълнува. Писателят, който търси тема за един вълнуващ и мощен разказ из живота, може да намери лова си в самия кипеж на живота. Ив. Вазов, Съч. Х, 4. В полунощ ще се люшнат камбаните, ще се понесе в пролетния мрак техният вълнуващ ек: — Христос воскресе! Христос воскресе! Дем., 1990, бр. 46-47, 1. Изучаването на жизнения материал основно, на място, за да се създаде истинско, богато, вълнуващо художествено произведение,.., е от еднаква важност и за театъра, и за кинодраматургията, и за музиката, и за приложното изкуство. С, 1955, сн. 3, 147. Вълнуващи мисли.